Писмо до Ани №2

Аз... написах нещо дълго, ама понеже Питър искаше да провери нещо в гугъл (в библиотеката сме, само с моя лаптоп) и натисна нещо и всичко изчезна... ): Общо взето в дългото написано нещо обяснявах колко му харесаха свинските пържоли и как ми е странно да пиша на български, щото не ми се леят думите както преди.
И така става предполагам. Трябваше да се забием в библиотеката още от обяд всъщност, но съквартиранта му Майки и неговата приятелка Нору ни изкушиха да излезем с тях в парка и да си направим барбекю... ммммммм. Което ще рече за мен много кола и много кит кат. Между другото съм възмутена да обява, въпреки че Шефилдският Student Union беше гласуван за номер едно в цяла Великобритания, те не продават Кит Кат, защото Нестле били зли и не използвали fairtrade и бла бла бла... Спряха и продажбата на бутилирана минерална вода, нещо като стейтмънт да не се използва толкова много пластмаса - за сметка на това ползваме трите чешмички за питейна вода - само три да над 30 хиляди студенти.
Аргх, трябва да уча. Но има милион малки неща, които ме разсейват - пишка ми се, похапва ми се нещо, играе ми се онази нова hidden objects game, дето си изтеглих, чудя се дали да прочета properly поредицата Песен за огън и лед, защото като бях малка прочетох само третата книга, без да съм чела първата и втората. Това е една от любимите поредици на Пийт, започнаха да дават първата книга като сериал по HBO. Изтеглих първият епизод, заради него, той да го гледа, щото той е англичанин, а те не даунлоудват незаконно работи, може да гледат работи онлайн, но да теглят? Не знам, просто се шашкат. А аз наистина получих имейл от университетския сървър с предупреждение, понеже бях изтеглила онзи нов филм с Даян Кийтън и Харисън Форд от исохънт и компанията, която издава филма са засекли ай пи адресите, които са го изтеглили и ... мда, не е най-приятния имейл, който съм получавала някога.
Та да, гледахме вчера първият епизод на Game of Thrones, и въпреки че шепата инцест замесена в целия сюжет да не ми е особено по вкуса, мисля че ми допада. Той го възхвалява страшно много, изглежда че спрямо книгата са изпипали доста добре работите. Ще го издават като Истинска кръв - една книга за един сезон, направили са само десет епизода, но не мисля, че са само десет глави. Може би ще разделят четвъртата книга на два сезона, защото е 1000 и бая страници. Петата книга ще излиза тази година, на 12 юли и Пийт ми каза, че я чака да излезе още отпреди да дойде в университета. Та да, играя си с идеята да се потопя отново в познатите води на фентъзито и да се захвана с тази поредица, защото, честно казано, откакто стъпих в Шефилд, мога да ти преброя точно колко и кои книги съм прочела:
- Last Night at Chateau Marmont - от писателката на "Дяволът носи Прада";
- Eat Pray Love - дето направиха филм по книгата с Джулия Робърт, но филмът е отврат, а книгата е наистина страхотна;
- Star Wars: the essential guide to weapons and technologies - HELL YEAH!
- Howl's Moving Castle и продължението му A Castle in the Sky, а третата последна книга от поредицата още седи на бюрото ми и чака да я започна;
- Committed, което е продължението и завършека на Eat Pray Love
- Elegance на Катлийн Тесаро, което си е бейсикъли чиклит, ама добър чиклит
- Prep, което е от POV на една потисната тинейджърка, само дето историята и начина, по който протича е като женската версия на Спасителят в ръжта едва ли не, а и е писана от мъж...
- The Curious Incident of the Dog in the Night Time - написана от гледната точка на едно момче аутист, което решава да напише роман, но понеже той не може да пише за неща, които не са истина, той пише за нещата около него и затова започва историята си с мистериозната смърт на съседското куче. Много приятна книжка, малко те жегва в сърцето, трогателна е историята и някои обрати наистина не ги очаква човек...
- In the Miso Soup на Рю Мураками, която е странна, странна книга, мисля че историйте на Харуки се следват по-лесно от тези на Рю;
- 69, пак на Рю Мураками, която за щастие не е така странна, доста интересна
- Autofiction, на една млада японска писателка дето все й забравям името, ама пък така ме грабна тая книга, просто се плаша как имаме доста сходни мисли и логика с главната героиня, а главната героиня никак не е в ред...
- И сега съм хванала да чета Wrong About Japan, ама не съм я свършила още, личните преживявания на един американски блогър, който отива с 12 годишния си син на екскурзия в Япония и двамата имат една романтична, изградена представа за въпросната нация, ама... нейсе.
Само дето с японистиката нямам време да изгийквам особено по книги. Хората от моя курс са изумени, че изобщо съм намерила време да прочета тия книги, ама поне не съм загубила навика си да минавам една цяла книга за няколко часа.
Уф, забравих, че ми се пишка. След половин час някъде с Пийт ще се приберем у тях - ще му приготвя останалите свински пържоли, този път няма да ги мажа с дижонска горчица. Всъщност той страшно свикна да има за закуска филии с лютеница и пастет, та ще хапнем пържолите с лютеница. Само дето той не им казва "лиууутейницаа" и "пейстет", както някои други англичани, той си ги кръсти "spicylicious" и "busted" (щото, логично, пастет му звучи като бъстед). Та да, толкоз за скромната ни предстояща вечер, вероятно пак ще гледаме изтегленият епизод на Game of Thrones, толкова му хареса :D
А пък аз ще си отрежа косата. Само си търсех причина да я отрежа цялата, да пробвам момчешката подстрижка поне веднъж, докато още мога. Казах на Пийт, че като замине за Япония, ще я отрежа цялата. И докато се върне, пак ще е пораснала. Само дето на него му е много интересно да ме види с къса коса, той си мисли, че ще ми ходи, аз си знам, че няма.
Само дето съм решила - през тази година, когато той ще е надалеч, няма да има смисъл да се глася заради някого - защото аз така правя, като се глася, се глася за някого специално, или просто ако се чувствам като абсолютен парцал, се опитвам да уравновеся работите с грим и прическа и дрехи. Но този път - мне! Клъцвам косата - и без това е нацъфтявала и нацъфтялото е тръгнало нагоре. Да си почине, стига съм я дърпала и извивала. Няма грим! Да починат малко клепачите, миглите. Ще почна с упражнения, сериозно! Режима на Симона.
Ще ми се смееш, но съм на години вече. Някак си изглеждам по стара в лицето от 20 годишна. И с такава мъка качвам стъпала, да не говорим за хълмове. Направо - стар човек! А точно сега тялото ми трябва да ври и кипи от живот! Ужас. Метаболизма ми не е на същото ниво, но няма да тръгвам на диети. Просто малко повече здравословни работи. По-малко кола, дори ще е супер ако не пия никаква кола! Усещам как ми изтръпват целите зъби и ме боли да дъвча само след няколко глътки вече.
Пък и ще имам време за това - живот и здраве, като сменя East Asian Studies, ще ми се отвори много повече свободно време. За разлика от англичаните, които не са свикнали да пишат по време на час, аз си уреждам всички бележки и записки още по време на лекцията и това ми спестява доста.
Ааа, още ми се пишка. Ще трябва да отида скоро. И тъкмо ще видя какво да правя с косата си, защото е ОТ-ВРАТ. Предполагам, че така се получава с моя тип коса и мъж в леглото. Много се въртим, той е като печка, затова косата ми става оплетена и потна и ОТ-ВРАТ.
И сега съм я вързала на опашка, ама е ужас, и просто не знам.
Още не съм ти пратила четките и очните линии, а ТРЯБВА. Нямам пари за пране, нямам дребни пари и за пликове и марки, а не мога да тегля банкноти от дебитната карта, защото са ми останали точно пари за наема. НГХ. Но да, скоро, определено преди бала ти! Пристига за около седмица.
То с нямането на пари за марки и пликове се издъних да пратя картичка за рожденния ден на баба, майката на мама, както направих за другите ми баба и дядо. Един вид излиза, както вика мама, че нея не я обичам и тача така, както другите баба и дядо. Бля. Както и да е.
Отивам да пишкам!
Peace out.