Писмо до Ани №3

Безценна Нана,

Твоята Хачи е забита в библиотеката. Планираното кратко посещение се превърна в пет часово кибичене поради внезапно разразилата се буря. Найс.
Следователно този паметен ден от живота ми бе посветен на изреждане на използваната библиография в есетата ми по азбучен ред, сътворяване на йероглифни флаш карти (вива ла Анки-програмата за подобни ужаси) и хронологично изреждане на всички нови думи взети от началото на срока. Йей.
Предполагам, че подобни изреждания са като лъжици за теб, но някакси англичаните харесват разговори за лъжици, говорят за лъжици и някакси свикнах покрай тях да говоря и аз за лъжици.
Обаче обещах да пиша, дори като няма нищо интересно за писане, пък ти ако искаш - чети.
Точно сега съм с Wonder Woman тениската, онази тъмната. Старите скини дънки, дето имат една разчоплена дупка в плата на левия крачол. Коса на опашка, очилата и гигантските слушалки на Филипс около врата.
На масата пред мен, освен лаптопа обвиъсли, има кит кат, празна ботилка от шоколадов милкшейк, празна кутия в която имаше хумус, но той беше ометен с моркови, витаминозната вода на Питър, двете мои книги по китайска култура и общество, дето трябва да ги върна днес, и накрая самия Питър със своя си лаптоп, бъхтейки се над разни второкурснически преводи по класически японски.
Чудя се как да поубия времето, защото хем съм свършила стабилна работа за деня и вече нищо не ми се прави, но хем искам да оставя Питър с впечатлението, че работя неуморно вмомента, понеже ме закачи тая сутрин как вчера цял ден съм си играла с моите Hidden Object games, вместо да уча.
Наблюдавам скришом хората, които използват копирната машина и завиждам. Никаква идея как успяват. По принцип съм достатъчно компетентна да работя с копирна машина, там всичко е супер. Проблема ми е, че не мога да зацепя как да се логна в сървъра на копирната машина със студентската ми карта. Сериозно, изсилили са се малко с технологичните мъмбо-джъмбо. Да беше само едно просто суайпване на картата и толкоз, копирай! Ама нгх.
Прекарах известно време в организация на папките ми на компютъра, макар че няма какво толкова да се организира - лаптопа е единствената част от съществуването ми, където всичко е обсесив-дисордърли подредено. Следователно днес към армията от папки беше добавена папка с планове, идеи и мечти за бъдещия ми дом. Който ще съществува след години сигурно, но малко предварително планиране не е чак толкова зле.
Единствената причина, поради която искам да си направя папка и със сватбени идеи е защото видях организационните планове за сватбата на майката на Пийт, и и и и и просто е толкова яко и със списъци и и и с препратки към други списъци и секции от папките и и и, ама едно такова организирано и подредено и и и... Аз нищо, че нямам намерение да се женя, то не пречи да си имам папка със сватбени планове, нали? Всмисъл, винаги мога да ги пробутам на някоя приятелка, която ще се жени! Направо аз да й организирам сватбата! X)
Не знам, не знам, не знам какво ме прави тоя университетски живот, кара ме да искам да готвя, да чистя, да организирам, да купувам книги, заради които после да гладувам, задето съм ги купила, общо взето всичко, което няма нищо общо със специалността ми като цяло. Нещо не мога да прегърна университетския живот, учене, учене, учене, купони и други подобни гигове, как го правят другите?
Вярно, аз върша за един ден повече работа, отколкото британските студенти вършат за цяла седмица, ама накрая съм толкова отегчена от всичко като приключа с есета, презентации, проучвания и прочие, че нищо не ми се прави. Ама нищо. Нищо! Само Hidden Object Games ми се цъкат и толкоз.
Изумена съм даже с каква лекота се съгласих да изляза снощи с Питър на разходка из града, а беше след десет вечерта и разполагам само с онези неудобни балетни пантофки за разхождане, ама нейсе, излязохме, разходихме се из центъра, прибрахме се след полунощ.
Може би както прескочих детството си и направо минах на малък възрастен, и после в късните тийн години търсех въпросното детство, дали сега не прескачам зеленината и лудостта на 20-те и не минавам направо на пенсия? Макар че ще е добре ако после търсенето ми на тая лудост съвпадне с кризата на средната възраст, може би хората няма да забележат нищо нередно тогава (:
Така, буря, градушка, потоп, махам се оттук и отивам да ям. Целта за лятото ми е да закова 63 килограма и да не мърдам оттам. Остават ми да кача значи още 6. Напред!!!